На днешната дата в Добрич е роден Димитър Списаревски
Легендарният ас Димитър Списаревски е роден на днешната дата през 1916 г. в Добрич, тогава в Кралство Румъния.
Родът му е от Кюстенджа, днешна Констанца в Румъния.
Димитър Списаревски, именуван от другарите си Спаич, е роден на 19 юли 1916 година в Добрич, тогава в Румъния, единствено 16 дни преди градът да бъде освободен от българската армия по време на Първата международна война.
Баща му, офицерът от запаса Cветозар Списаревски и чичо му, дипломатът Коста Списаревски, са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета. Димитър е потомък на котленски възрожденски жанр, чиито корени се знаят до първата половина на XVIII век. Другият чичо на летеца, също Димитър Списаревски, е офицер и стихотворец, джентълмен на български и сръбски ордени за смелост. В края на Междусъюзническата война е погубен при Злетовска река, до момента в който е пратеник при сърбите.
След Ньойския договор от 1919 г. Добрич дружно с цяла Добруджа отново са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, още през 1919 г. след една протестна обществена демонстрация на главата на фамилията, Списаревски са експулсирани от румънската власт. Местят се в гр. Лом на ул. „ Ивайло “ № 8, след това в Белоградчик и най-после от 1932 г. живеят в София на ул. „ Цар Аспарух “ № 57. Бащата стартира работа като финансов контрольор. Светозар Списаревски възпитава сина си Димитър в хладнокръвен свободомислещ дух, неустрашимост и горещо родолюбие.
В София Димитър Списаревски постъпва в елитната Втора мъжка гимназия „ Цар Борис III “ (днес 22-ро СОУ). Завършва през 1934 година В зрелостното му удостоверение е маркирано, че е бил знаменосец на учебното заведение. Мечтата му да стане авиатор се демонстрира още в гимназията. Като възпитаник в шести (сегашен 10-и) клас, в кръжока по авиомоделизъм дружно със свои приятели построяват безмоторен аероплан.
Димитър пораства висок, здрав и избухлив. Отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с битка и бокс. От 1933 до 1935 година е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко другарски срещи.
Димитър Списаревски потегля по офицерския път на татко си и чичо си и постъпва във Военното на Н. В. учебно заведение. Заради вина още преди да приключи първата година, е откомандирован и е изпратен да служи като редови войник в Ямбол в 6-и пехотен полк. За чудесно държание, след няколко месеца е създаден в кандидат-подофицер и по персонално посредничество на командира на полка правата му на юнкер са възобновени. Върнат е в учебното заведение и го приключва в 1938 г. в 57-и „ Средногорски “ випуск. Тогава е разгласен конкурс за летци и той е измежду първите, кандидатирали се за новата компетентност. Назначен е за авиатор през октомври 1936 г. През 1938 година протупей-юнкерите от задачите два випуска 57-и и 58-и („ Родопски “) са изпратени за образование като летци в Германия и Полша. От април 1938 до юли 1939 се образова в авиационната школа в Кауфбойрен до гр. Аугсбург. След това усъвършенства висшия пилотаж в авиационното учебно заведение в Шлайсхайм до Мюнхен. Накрая през 1939 г. приключва с отличен триумф най-престижната изтребителна школа във Вернойхен до Берлин.
След идването си в България от юли 1939 година приключилите учебното заведение са включени в състава на 2-ри унищожителен орляк, уголемен и преименуван в 6-и унищожителен полк. Полкът се базира на летище Марно поле край Карлово, по-късно е преименуван в 3/6 унищожителен орляк. Командир е кап. Чудомир Топлодолски. Списаревски е включен в състава на ято изтребители П3Л24 „ Ястреб “, като пълководец на строево крило във 2-ри армейски въздушен полк, дислоциран покрай турската граница. На тази служба остава до лятото на 1941 година Лети със самолети Авиа 534 „ Доган “. Усвоява ръководството на първите доставени в България немски изтребители Месершмит Bf-109Е, наричани в България „ Стрела “.
От края на март 1942 г. е старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за върховен пилотаж на Въздушния образователен полк в Долна Митрополия. През 1942 година е назначен за пълководец на ято в унищожителен полк.
След това младият офицер Списаревски е назначен във Военновъздушното и свързочно учебно заведение в Скопие, като пълководец на 2-ра свързочна рота на летището. Според тогавашните предвижданията на генералния щаб се чака главното нахлуване против България да е от Скопие. В града работят въоръжени партизански групи. В Скопие Списаревски прихваща тежък американски бомбардировач и го принуждава да се приземи на летище Скопие.
Командирован е още веднъж в 6-и унищожителен полк на летище Марно поле, където е ротен пълководец до август 1943 година
Списаревски е с патриотични и антикомунистически убеждения. Като офицер от армията смята за недостойни полицейските способи. Заявява, че: „ Аз не съм се учил да вървя по горите да пъдя незаконните. Аз съм се учил да бъда авиатор “. Отказва да взе участие в разпита на подофицер Аяров, откакто граждански следовател нанася побой на задържания. Заявява пред сътрудника си Павлов: „ Излизай, излизай, нямаме работа тук. Идиоти, плесници ще бият на български боец! “.
Списаревски взе участие в битката против партизаните. Видно от донесението на командира на 6-и унищожителен полк полковник Вълков, че според „ Правилника за реда за оказване на помощ на полицията от войската “ командирът изпраща рота от полка, командвана от поручиците Димитър Списаревски и Виктор Евстатиев (Павлов). Задачата е „ да работят против антидържавните въоръжени предателски детайли “. На 26 май 1943 г. при претършуване на горите край гр. Карлово ротата залавя един партизанин и ранява още един.
През лятото на 1943 г. Списаревски е командирован с още един български водач, с цел да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и методите на битка с нея. Изпратен е край Ламанша, където взе участие във въздушните боеве и усвоява в бойни условия тактичност на немската изтребителна авиация при въздушните боеве над Канала.
След завръщането си в България за малко е причислен на летище Карлово като ротен пълководец. Скоро след което е назначен в състава на 3/6 орляк, ситуиран на летище Божурище за защита на столицата. Орлякът води бойни дейности против американските бомбардировачи, нападали три пъти София през ноември и декември 1943 година
На 20 декември 1943 г. Димитър Списаревски се трансформира в първата българска жива торпила.
С невероятна храброст той забива своя аероплан в този на съперника и по този метод съумява да отблъсне врага и да предотврати стартирането на бомби над мирното население.
Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н. В. учебно заведение, само че е избухлив и непослушен и остро реагира на всяка неправда, по тази причина още преди да приключи първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За чудесно държание, след няколко месеца е възобновен като юнкер в учебното заведение. Когато е разгласен конкурс за летци, той е измежду първите, кандидатирали се за новата компетентност. По-късно с целият випуск е изпратен на образование в Германия. Там Списаревски приключва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 година През лятото на 1943 година с още един български водач е изпратен край Ламанша, с цел да следят немските летци и да усвоят тактиката на въздушен пердах.
Димитър Списаревски е бил великодушен и милосърден човек, шегобиец и джентълмен.
Ядоса ли се за нещо обаче, ставал заплашителен. В школата във Вернойхен набил един немски летец-капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги ‘балкански туземци’. В Бургас напердашил окръжния шеф на полицията и неговите другари, тъй като си разрешили да накърнят достойнството на сътрудник авиатор. В офицерския клуб в Плевен пък се разправя с нашенски фенове на немски военни маршове, които не позволяват на оркестъра да извършва български песни. На летище Граф Игнатиево, когато вижда един фелдфебел да бие войниче с летва, Списаревски я счупва в гърба му.
Именно това изострено възприятие за правдивост, патриотизмът и чисто мъжките реакции му основават доста неприятности.
Самолетът на Списаревски не съумява да започва, по тази причина той излетява с аварийна машина, със забавяне след другите. Когато доближава до бомбардировачите, въздушният пердах към този момент е почнал. С безумно смела маневра, той смъква един бомбардировач. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 Либърейтъра, само че в битката си с охраняващите го английски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Тогава, без съмнение, той се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е раздвоен във въздуха.Врагът е заставен да се отдръпна и да хвърли бомбите си в полето.
Лейтенант Едуард Тинкър, участник във въздушния пердах на 20 декември 1943 година, декларира: ‘Българските летци се бият с озлобление, сякаш пазят най-скъпата реликва на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината гняв в авиацията ”.
През 1943 година „ живата торпила ” поручик Димитър Списаревски е награден посмъртно с Кръст за смелост и е създаден в по-горен чин – капитан. Десетилетия по-късно, със специфична заповед на министъра на защитата, капитан Списаревски е създаден в чин полковник.
Нека да е безконечна светлата памет на Българския воин изтребител! "
Асен Величков,
Родът му е от Кюстенджа, днешна Констанца в Румъния.
Димитър Списаревски, именуван от другарите си Спаич, е роден на 19 юли 1916 година в Добрич, тогава в Румъния, единствено 16 дни преди градът да бъде освободен от българската армия по време на Първата международна война.
Баща му, офицерът от запаса Cветозар Списаревски и чичо му, дипломатът Коста Списаревски, са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета. Димитър е потомък на котленски възрожденски жанр, чиито корени се знаят до първата половина на XVIII век. Другият чичо на летеца, също Димитър Списаревски, е офицер и стихотворец, джентълмен на български и сръбски ордени за смелост. В края на Междусъюзническата война е погубен при Злетовска река, до момента в който е пратеник при сърбите.
След Ньойския договор от 1919 г. Добрич дружно с цяла Добруджа отново са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, още през 1919 г. след една протестна обществена демонстрация на главата на фамилията, Списаревски са експулсирани от румънската власт. Местят се в гр. Лом на ул. „ Ивайло “ № 8, след това в Белоградчик и най-после от 1932 г. живеят в София на ул. „ Цар Аспарух “ № 57. Бащата стартира работа като финансов контрольор. Светозар Списаревски възпитава сина си Димитър в хладнокръвен свободомислещ дух, неустрашимост и горещо родолюбие.
В София Димитър Списаревски постъпва в елитната Втора мъжка гимназия „ Цар Борис III “ (днес 22-ро СОУ). Завършва през 1934 година В зрелостното му удостоверение е маркирано, че е бил знаменосец на учебното заведение. Мечтата му да стане авиатор се демонстрира още в гимназията. Като възпитаник в шести (сегашен 10-и) клас, в кръжока по авиомоделизъм дружно със свои приятели построяват безмоторен аероплан.
Димитър пораства висок, здрав и избухлив. Отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с битка и бокс. От 1933 до 1935 година е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко другарски срещи.
Димитър Списаревски потегля по офицерския път на татко си и чичо си и постъпва във Военното на Н. В. учебно заведение. Заради вина още преди да приключи първата година, е откомандирован и е изпратен да служи като редови войник в Ямбол в 6-и пехотен полк. За чудесно държание, след няколко месеца е създаден в кандидат-подофицер и по персонално посредничество на командира на полка правата му на юнкер са възобновени. Върнат е в учебното заведение и го приключва в 1938 г. в 57-и „ Средногорски “ випуск. Тогава е разгласен конкурс за летци и той е измежду първите, кандидатирали се за новата компетентност. Назначен е за авиатор през октомври 1936 г. През 1938 година протупей-юнкерите от задачите два випуска 57-и и 58-и („ Родопски “) са изпратени за образование като летци в Германия и Полша. От април 1938 до юли 1939 се образова в авиационната школа в Кауфбойрен до гр. Аугсбург. След това усъвършенства висшия пилотаж в авиационното учебно заведение в Шлайсхайм до Мюнхен. Накрая през 1939 г. приключва с отличен триумф най-престижната изтребителна школа във Вернойхен до Берлин.
След идването си в България от юли 1939 година приключилите учебното заведение са включени в състава на 2-ри унищожителен орляк, уголемен и преименуван в 6-и унищожителен полк. Полкът се базира на летище Марно поле край Карлово, по-късно е преименуван в 3/6 унищожителен орляк. Командир е кап. Чудомир Топлодолски. Списаревски е включен в състава на ято изтребители П3Л24 „ Ястреб “, като пълководец на строево крило във 2-ри армейски въздушен полк, дислоциран покрай турската граница. На тази служба остава до лятото на 1941 година Лети със самолети Авиа 534 „ Доган “. Усвоява ръководството на първите доставени в България немски изтребители Месершмит Bf-109Е, наричани в България „ Стрела “.
От края на март 1942 г. е старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за върховен пилотаж на Въздушния образователен полк в Долна Митрополия. През 1942 година е назначен за пълководец на ято в унищожителен полк.
След това младият офицер Списаревски е назначен във Военновъздушното и свързочно учебно заведение в Скопие, като пълководец на 2-ра свързочна рота на летището. Според тогавашните предвижданията на генералния щаб се чака главното нахлуване против България да е от Скопие. В града работят въоръжени партизански групи. В Скопие Списаревски прихваща тежък американски бомбардировач и го принуждава да се приземи на летище Скопие.
Командирован е още веднъж в 6-и унищожителен полк на летище Марно поле, където е ротен пълководец до август 1943 година
Списаревски е с патриотични и антикомунистически убеждения. Като офицер от армията смята за недостойни полицейските способи. Заявява, че: „ Аз не съм се учил да вървя по горите да пъдя незаконните. Аз съм се учил да бъда авиатор “. Отказва да взе участие в разпита на подофицер Аяров, откакто граждански следовател нанася побой на задържания. Заявява пред сътрудника си Павлов: „ Излизай, излизай, нямаме работа тук. Идиоти, плесници ще бият на български боец! “.
Списаревски взе участие в битката против партизаните. Видно от донесението на командира на 6-и унищожителен полк полковник Вълков, че според „ Правилника за реда за оказване на помощ на полицията от войската “ командирът изпраща рота от полка, командвана от поручиците Димитър Списаревски и Виктор Евстатиев (Павлов). Задачата е „ да работят против антидържавните въоръжени предателски детайли “. На 26 май 1943 г. при претършуване на горите край гр. Карлово ротата залавя един партизанин и ранява още един.
През лятото на 1943 г. Списаревски е командирован с още един български водач, с цел да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и методите на битка с нея. Изпратен е край Ламанша, където взе участие във въздушните боеве и усвоява в бойни условия тактичност на немската изтребителна авиация при въздушните боеве над Канала.
След завръщането си в България за малко е причислен на летище Карлово като ротен пълководец. Скоро след което е назначен в състава на 3/6 орляк, ситуиран на летище Божурище за защита на столицата. Орлякът води бойни дейности против американските бомбардировачи, нападали три пъти София през ноември и декември 1943 година
На 20 декември 1943 г. Димитър Списаревски се трансформира в първата българска жива торпила.
С невероятна храброст той забива своя аероплан в този на съперника и по този метод съумява да отблъсне врага и да предотврати стартирането на бомби над мирното население.
Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н. В. учебно заведение, само че е избухлив и непослушен и остро реагира на всяка неправда, по тази причина още преди да приключи първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За чудесно държание, след няколко месеца е възобновен като юнкер в учебното заведение. Когато е разгласен конкурс за летци, той е измежду първите, кандидатирали се за новата компетентност. По-късно с целият випуск е изпратен на образование в Германия. Там Списаревски приключва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 година През лятото на 1943 година с още един български водач е изпратен край Ламанша, с цел да следят немските летци и да усвоят тактиката на въздушен пердах.
Димитър Списаревски е бил великодушен и милосърден човек, шегобиец и джентълмен.
Ядоса ли се за нещо обаче, ставал заплашителен. В школата във Вернойхен набил един немски летец-капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги ‘балкански туземци’. В Бургас напердашил окръжния шеф на полицията и неговите другари, тъй като си разрешили да накърнят достойнството на сътрудник авиатор. В офицерския клуб в Плевен пък се разправя с нашенски фенове на немски военни маршове, които не позволяват на оркестъра да извършва български песни. На летище Граф Игнатиево, когато вижда един фелдфебел да бие войниче с летва, Списаревски я счупва в гърба му.
Именно това изострено възприятие за правдивост, патриотизмът и чисто мъжките реакции му основават доста неприятности.
Самолетът на Списаревски не съумява да започва, по тази причина той излетява с аварийна машина, със забавяне след другите. Когато доближава до бомбардировачите, въздушният пердах към този момент е почнал. С безумно смела маневра, той смъква един бомбардировач. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 Либърейтъра, само че в битката си с охраняващите го английски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Тогава, без съмнение, той се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е раздвоен във въздуха.Врагът е заставен да се отдръпна и да хвърли бомбите си в полето.
Лейтенант Едуард Тинкър, участник във въздушния пердах на 20 декември 1943 година, декларира: ‘Българските летци се бият с озлобление, сякаш пазят най-скъпата реликва на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината гняв в авиацията ”.
През 1943 година „ живата торпила ” поручик Димитър Списаревски е награден посмъртно с Кръст за смелост и е създаден в по-горен чин – капитан. Десетилетия по-късно, със специфична заповед на министъра на защитата, капитан Списаревски е създаден в чин полковник.
Нека да е безконечна светлата памет на Българския воин изтребител! "
Асен Величков,
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ